Полет към рая

Преди време прочетох една наистина... хубава (!) история иии сега се сетих за нея. Реших да я 'споделя' с вас ... Автора е юзър подвизаващ се под ника presley - или иначе казано някакво момче чието име ми е неизвестно... Иии хайде стига съм дрънкала... Само да отбележа, че историята я пускам тук без да съм говорила и искала съгласие от момчето.

Полет към рая

Тя се събуди в леглото си. Часът беше около 3 през нощта, ден - неизвестен. Пролетта
лъхаше благоухания през отворения прозорец. Няколко секундно мълчание, последвано от
виковете на майка й. Баща й отново беше пиян. Деси седна в леглото и се замисли. Любо
беше умрял при съмнителни обстоятелства преди няколко месеца, само час след като си
тръгна от апартамента на момичето... Оттогава тя беше в една неспираща меланхолия. Дните
се нижеха бавно един след друг, като слънце не беше огрявало града от месеци. Времето
всякаш беше спряло след смъртта на Любо. На погребението му бяха дядо му, баба му и Деси.
Всички плакаха.
Денят бе 20 декември. Целия град бе затрупан от дебел слой сняг. Гробищата бяха пусти...
А надгробните плочи - на парчета. Вандалите унищожаваха всичко... . Деси
вървеше из пътеките, оставяйки ясна следа след себе си. Беше облечена с черно яке и черна
пола до глезените. Очите й бяха пълни със сълзи - така и не успя да
се сбогува с Любо... тук е продължението