Хмммм в момента търся още някакви глупости за блога... Чудя се какво още да сложа xD
После ще едитна и ще напиша по изчерпателен пост ^.^

Полет към рая

Преди време прочетох една наистина... хубава (!) история иии сега се сетих за нея. Реших да я 'споделя' с вас ... Автора е юзър подвизаващ се под ника presley - или иначе казано някакво момче чието име ми е неизвестно... Иии хайде стига съм дрънкала... Само да отбележа, че историята я пускам тук без да съм говорила и искала съгласие от момчето.

Полет към рая

Тя се събуди в леглото си. Часът беше около 3 през нощта, ден - неизвестен. Пролетта
лъхаше благоухания през отворения прозорец. Няколко секундно мълчание, последвано от
виковете на майка й. Баща й отново беше пиян. Деси седна в леглото и се замисли. Любо
беше умрял при съмнителни обстоятелства преди няколко месеца, само час след като си
тръгна от апартамента на момичето... Оттогава тя беше в една неспираща меланхолия. Дните
се нижеха бавно един след друг, като слънце не беше огрявало града от месеци. Времето
всякаш беше спряло след смъртта на Любо. На погребението му бяха дядо му, баба му и Деси.
Всички плакаха.
Денят бе 20 декември. Целия град бе затрупан от дебел слой сняг. Гробищата бяха пусти...
А надгробните плочи - на парчета. Вандалите унищожаваха всичко... . Деси
вървеше из пътеките, оставяйки ясна следа след себе си. Беше облечена с черно яке и черна
пола до глезените. Очите й бяха пълни със сълзи - така и не успя да
се сбогува с Любо... тук е продължението

Искам да е лято...

Да е лято, само да е лято! Топло и зелено като горски мъх, да струи тревата - силна, некосена -
искам да е лято до последен дъх. Да е тихо, тихо над земята, на кравайче свито времето да спи, да звучи в нивята пеещото жито - нека да е лято милиони дни. Да е лято! Още да е лято - дълго като зима, топло като гръд, тежко като злато, звънко като рима, вечно да е лято.



Искам да е лято... Навън да е топло, да съм си взела изпитите и всичко да си е на 6. Искам да е лято, да тичам през полята до изнемога и когато се изморя да легна сред тревата и да гледам облаците. Искам да е лято... Искам, искам... Искам да съм свободна. Да не ходя на уроци, да не трябва да уча. Искам да е лято и по цял ден да се шматкам нялаво-надясно... Искам да е лято!!!

Просто повярвай...

- Феите не съществуват!!! - каза психиатъра на детето
- Ти виждал ли си 100 000 000 долара? - попита детето
- Не... - отговори присхиатъра
- И след като не си виждал следователно за теб те не съществуват ? - попита детето


Защо тогава не вярваме в феите, драконите, Дядо Коледа и останалите герои от приказките. легендите... Ние не сме ги виждали, но това не значи, че не съществуват нали... ?

Кукла?

Аз ще бъда кукла. Красива, мълчалива. Аз ще бъда кукла. Напълно послушна. Да седна? Ще седна. Да легна? Ще легна. Аз ще бъда кукла. Кукла с големи сини очи. Аз ще бъда кукла. Кукла с розови устни. Аз ще бъда кукла. Кукла с дълги руси коси. Аз ще бъда кукла. Твоята кукла. Твоята...

Понякога искам да съм кукла. Да не мога да чуствам, да не мога да говоря. Просто да си седя и да чакам някое дете да ме вземе в ръце и да започне да играе с мен. А аз да стоя. Да сам просто марионетка на конци. Без да чуствам, без да говоря... Не би ли било чудесно поне един път в жовота си всички ние да сме кукли?

Липсва ми...

И сега се замислих колко много неща и хора ми липсват... И се натъжих... Липсват ми толкова хора... Хора на които не съм казвала колко много държа на тях, колко много ги обичам... Липсват ми... Липсват ми и малкото, но изключително радостни мигове... Моментите в които просто колкото и да искаш не можеш да спреш да се смееш и сега като се замилих се сетих че отдавна не сам се смяла... Говоря за истинския, искрен смях. Смеха от сърце... Иии не, не съм в депресия. Просто... Просто се замислих... И осъзнах доста неща. Май човек трябва да се замисля повече ?