И сега се замислих колко много неща и хора ми липсват... И се натъжих... Липсват ми толкова хора... Хора на които не съм казвала колко много държа на тях, колко много ги обичам... Липсват ми... Липсват ми и малкото, но изключително радостни мигове... Моментите в които просто колкото и да искаш не можеш да спреш да се смееш и сега като се замилих се сетих че отдавна не сам се смяла... Говоря за истинския, искрен смях. Смеха от сърце... Иии не, не съм в депресия. Просто... Просто се замислих... И осъзнах доста неща. Май човек трябва да се замисля повече ?
2 comments:
Да, но когато човек се замисля наиситна сериозно над живота изводите рядко са приятни, обикновено се сеща колко е самотен, или как от мечтите му са останали само спомени. Така че хубаво е човек да се замисля, но не много често и да не човърка твърде надъблоко...
Трябва да проверя:)
Post a Comment